Българин чака вече 18 години за зелена карта

Да, Осемнадесет години вече българинът Закри Папучи чака да получи Зелена карта.
Той пристига в градчето Сайота в Пенсилвания в далечната 1990 г. и през 1991 г. подава молба за постоянно пребиваване в Щатите. Репресиите, на които са подложени българските турци по времето на т.н. “възродителен процес”, когато по решение на тогавашното комунистическо ръководство на България насилствено им бяхя сменени имената принуждават 25-годишният тогава Закри от с. Хвостяне, Гоцеделчевско да емигрира в Америка. Година по-късно тук пристига и жена му – Рукиа. Тя дори е била малтретирана, защото открито е отказала да промени името си по онова време. Двамата съпрузи наемат адвокат, който да следи за процедурата по получаването на статут за постоянно жителство в САЩ.
През това време – през 1996 г. те купуват къща, откриват и свой ресторант – пицария “Старата мелница”. Раждат им се две деца – Хасим, който сега е на 15 години и Елис, вече 5-годишна.
Да се върнем малко назад. През 1997 година те са одобрени за получаване на постоянното жителство и заживяват спокойно в очакване на следващите стъпки от процедурата. И точно тук нишката се прекъсва. След оспорване на съдийското решение от страна на адвоката на емиграционните власти - съдебното решение е отменено.
- Никой не ни е уведомявал за това, обаче, - обяснява за “Неделник” Закри. – Нито адвоката ни, нито емиграционните, въпреки, че имаме посочен постоянен адрес. Едва когато се заинтересувахме защо толкова се бавят нещата – беше вече 2002 г. ни отговориха, че молбата ни не е удовлетворена. Естествено обжалвахме и докато чакахме нови дела на 7 януари т.г. дойдоха вкъщи сутринта и казаха че имат нареждане да задържат жената. Сега Рукия е пред заплаха за екстрадиране, ходим при нея на свиждане всяка неделя, но никой от нас не е спокоен. Обжалвали сме отново в съда. За всички ни е голям стрес, особено за малката Елис, на която не можем да обясним точно какво става с майка й. Не мисля, че с нещо сме сгрешили, за да страдаме. Имали сме законни основания да емигрираме тогава, въпреки че отговора на емиграционните сега е, че в България е демокрация. Да, съгласни сме с това, но тогава през 1990 г. не беше така. Не можем сега да зарежем всичко, което сме градили толкова години тук. Имаме си къща, имаме си наш бизнес. И хората са с нас. Има изпратени вече 500 писма на наши съседи, на приятели, просто от клиенти в наша подкрепа. Ние искаме да продължим да живеем и работим тук както сме го правили и до сега – честно и почтено. Дори и да екстрадират Рукия, ще се борим тя отново да се върне при нас – при семейството си, при децата.
Междувременно Закри вече е извикан да даде отпечатаци по процедурата за получаване на статут за постоянно жителство в Америка, което го зарежда с оптимизам, че нещата ще се развият в благоприятна светлина в бъдеще. На същото мнение е и адвоката му Тед Мърфи, който недоумява от заплетения случай и който ни уверява, че всичко може да приключи положително в полза на клиентите му – семейство Папучи.